Противно на това, което може би си мислите, предвид публикациите ми, аз не обичам сладко. И месото не ме блазни особено, виж на синьо сирене и бяло вино мога да изкарам мнооооого дълго време :) Та така, размечтах се, а все пак публикацията е за нещо сладко.
Въпреки споделеното по-горе, има две сладки нещица, на които никога не мога да устоя. Едното е сладолед, за другото ще разкажа вероятно в някоя следваща публикация. Какво по-голямо щастие за мен от факта, че диетата ми позволява хапването на сладолед във въглехидратен ден, а и в плодов /ако използвам подходящите съставки/. И ето шанс за мен да опитам нов продукт - кокосовата сметана.
На кокосовата сметана се натъкнах случайно, докато си купувах сушени плодове в един хипермаркет. Взех я с намерение да я използвам като добавка към крем-супи, а и да видя що за продукт е, как е на вкус, такива неща. От друга страна, обаче, много отдавна ми се иска да направя торта с изцяло растителни продукти и в тази си покупка съзрях подходящ случай да проверя дали кокосовата сметана се разбива на сняг, дали е достатъчно стегната и стабилна след разбиването и изобщо дали ще съм в състояние да заменя с нея млечната сметана в някоя торта. Да, знам, че има достатъчно растителни сметани на пазара, дори ги използвам понякога. Но тази, струва ми се, ще е по-полезна от тях.
И така, до торта не стигнах, но реших да опитам един плодов сладолед, който да е подходящ и за плодов, и за въглехидратен ден.
Продуктите:
1 кутия кокосова сметана
10-тина ягоди
1 шепа малини /при мен замразени/
2-3 с.л. мед / в този случай сладоледът става подходящ само за въглехидратен ден/
Извинете, продуктите ми пак са дадени "едно към гьотере" (blush). Просто аз по принцип приготвям повечето ястия "на око" и твърде късно се сещам, че е трябвало да претегля продуктите.
Приготвянето:
Започнах с разбиването на сметаната. Както вече писах, планирах сладоледът да е за плодов ден, така че нямаше как да добавя захар или някакви сгъстители за сметана. Е, не успях да я докарам във вид, подходящ за шприцоване или крем за торта. Стана пухкава, но не и на сняг. Да не говорим, че изобщо не можех и да си помисля да обръщам купата за проверка дали ми е достатъчно разбиването. Очевидно, когато реша да реализирам намерението си за торта, задължително ще трябва да добавя захар и може би стабилизатор за сметана.
Малините си разбих директно, както са замразени в кухненския робот, като им добавих и нарязаните ягоди. Накрая внимателно смесих плодовете и сметаната.
Грешка 1: Притесних се да не стане блудкаво и твърде киселеещо от малините, и реших да префасонирам сладоледа за въглехидратен ден. Добавих 2-3 с.л. мед. Да, но не взех предвид факта, че малините са замразени, медът се втвърди, много трудно го разбърках и си остана на топченца в сместа за сладолед.
Късно беше да правя каквито и да било корекции, така че прибрах кутията във фризера и започна голямото разбъркване през половин час.
И тук - Грешка 2: Не прецених, че нямам достатъчно време да разбърквам до готовност. След два часа във фризера, сладоледът все още не беше напълно замразен, а ние трябваше дружно да се изнесем към спортния комплекс за футболния турнир на баткото.
4 часа по-късно сладоледът си беше напълно готов, но на места се забелязваха кристалчета. Явно е имал нужда от поне още едно - две разбърквания в процеса на замразяване, или е трябвало да размразя малините предварително.
Резултатът:
Фин и лек плодов сладолед. Грешка 1 всъщност се беше превърнала в ефект, тъй като топченцата мед бяха останали леко дъвчащи и приятно сладки на фона на киселеещия вкус на сладоледа. Хареса ми много с нежния си, почти неуловим дъх на кокос и наситения си малинов аромат. Децата също го одобриха, което прави мисията ми успешна.
Задължително смятам да опитам и варианта без подслаждане, но вероятно с някакъв по-сладък плод.
Това е, надявам се да ви хареса и да е интересно предложение за момичетата, с които дружно вървим по пътеките на 90-дневната диета.
