За пръв път съм на гости с домашна торта за Роси

Всички познавате моята домакиня и едва ли ще кажа нещо, което да не сте усетили самите вие, но все пак да споделя някои неща. Освен чисто кулинарното удоволствие и естетическата наслада, които изпитвам посещавайки блога ѝ,  а и предвид коментарите ѝ към други публикации, у мен се е затвърдило усещането, че тя е изключително мил, позитивен,  внимателен, съпричастен и вдъхновяващ човек. Доказа го и сега, тъй като търпеливо и с разбиране ме изчака да подготвя представянето си, което забавих ужасно заради безкрайните си служебни ангажименти и проблеми.  Ето защо съм толкова развълнувана и поласкана, че първото ми гостуване в блог е точно в Кулинарен еликсир.

Рецептата, която избрах за първото си гостуване, е много стара и много любима на моето семейство. Преди самата аз да започна да правя торти, свързвах понятието "домашна торта" именно с тази рецепта. И въпреки че през ръцете и небцето ми са минали десетки вариации на вкусове и съчетания от продукти, за мен това си остава една от най-запомнящите се рецепти за торта. Надявам се  да се хареса и на моята домакиня.

Дотук с предисловията, време е за рецепта:

Торта с целувки от тефтера на мама

 

Продукти:

За блата:

4 яйца
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
ванилия

За сиропиране:

1ч.л. нес кафе
1с.л. захар или на вкус
100мл. гореща вода
50мл. вино Марсала

Крем 1:

125гр. краве масло на стайна температура
1 ч.ч. пудра захар
4 жълтъка
ванилия

Крем 2:

4 белтъка
4-5 с.л. пудра захар
1 ч.ч. кристална захар

И освен това 1 пакет целувки /около 100 грама/.

Начин на приготвяне:

 

Тортата е с класически пандишпанов блат. 4 белтъка се разбиват на сняг с 1 ч.ч. захар. Внимателно се добавят жълтъците, ванилията и пресятото брашно, и блатът се изпича в застлана с пекарска хартия форма на умерена температура до суха клечка. След пълното му изстиване /най-добре да отлежи поне една нощ/, блатът се разрязва хоризонтално на две части. За тази торта ни е необходима само едната половина от блата. Втората успешно може да замразите и да използвате за следващата си торта по тази рецепта;)

Всички съставки за сиропа се смесват и опияненото кафе се оставя да изстине.

Крем 1:

Жълтъците се разбиват на водна баня до побеляване с 3-4 с.л. от пудрата захар. Съдът, в който ги разбиваме не трябва да допира водата и водата не трябва да ври. /Целта ни не е торта с омлет, а просто жълтъците да са минали някаква термична обработка. Признавам си, че преди истериите с птичия грип и когато съм използвала яйца от сигурен източник, съм пропускала тази стъпка. За ваше успокоение, обаче, не я пропускайте!/

Маслото се разбива с останалата пудра захар на крем, като внимателно се добавят жълтъците и ванилията.

Крем 2:

Белтъците се разбиват на твърд сняг с пудрата захар. Кристалната захар се карамелизира и се оставя да "дръпне" за 1-2 минути. Поизстиналият, но  все още течен карамел се излива внимателно на тънка струйка в белтъчния сняг, като разбиването продължава до леко охлаждане и получаване на лъскав карамелен крем.

Блатът се напоява с изстиналото кафе. /Може да не се наложи да използвате цялото количество кафе, блатът трябва да е добре напоен, но не и кашнат./ Намазва се с масления крем, нареждат се целувките. Добре е празните места между целувките да се запълнят с натрошена целувка. Тортата се измазва отгоре и отстрани с карамеления крем.

В оригиналната рецепта се приготвя и крокан /карамелизирани и натрошени орехи/, с който се наръсва обилно тортата. Обикновено не пропускам тази стъпка, но в този случай ми се прииска да си поиграя с шприца и поръсих тортата единствено с малко нес кафе през цедка. Ако си падате по убийствено сладките торти, добавете и крокан!

Това е! Убедена съм, че няма да сгрешите, ако решите да опитате рецептата. Хрупкава и същевременно сочна, тортата е достоен завършек за всяко събиране с прекрасни хора, като днешното.

Роси, благодаря ти за поканата! За мен беше огромно удоволствие да стана част от вълшебното ти кътче!

На гости ми е една вълшебница с рецепта - еликсир

С огромно удоволствие представям днешната си гостенка - Роси от Кулинарен еликсир. Истината е, че въздишам по нейния блог от много време - много преди да се реша самата аз да споделям рецепти. Всеки път, когато надникна в нейното кътче, ме обзема усещане за вълшебство, красота и омайващи аромати. Възхищавам се на усета ѝ за съчетаване на вкусовете, за стилното представяне на ястията и за прекрасните снимки, които ме подтикват да се пресегна през монитора за нещо вкусно. И тъй като последното няма как да се случи ;), обикновено запрятам ръкави и се опитвам да пренеса нейните вълшебства в своята кухня. За пръв път това се случи с една рецепта за козунак. Тя се превърна в любима за семейството ми и оттогава козунаците ми задължително са по рецепта на Роси. Опитвала съм голяма част от рецептите в блога и винаги са ни доставяли наслада и удоволствие. Сигурна съм, че така ще се получи и с днешната рецепта.

Но отново станах твърде многословна, а е време да кажа "Добре дошла" на Роси!

 

"Както всеки път,така и сега няма да скрия,че ми е особено драго да бъда на гости,затова искам най-сърдечно да благодаря на Диляна за милата покана и удоволствието да присъствам в нейното "кътче за солени приключения и сладки изкушения :) " !
Понеже Диляна е особено изкусен майстор на десерти и в частност на прекрасно декорирани торти,реших да представя една солена рецепта,която наскоро правих за мои гости и много се хареса,а сега дано допадне и на нейния вкус.
Ако изключим брашното и виното ,рецептата успешно може да бъде включена в 90 дневния режим,който забелязах,че представлява интерес за домакинята ми.
пълнени свински медальони в сметанов сос

 

   

Продукти:

1 свинско бон филе или контра филе

за маринатата:соев сос,черен пипер,къри и кориандър,зехтин, горчица

150 гр. кашкавал

300 гр. гъби

200 мл. течна животинска сметана

150 мл. бяло вино

2 скилидки чесън

магданоз,къри,кориандър,млян черен пипер,шарена сол

брашно за овалване на медальоните

Приготвяне:

Нарежете бон филето на медальони с дебелина 2 см.

На всеки медальон направете напречно разрез през средата,но без да прорязвате до края ,а да се получат джобчета.

Ако ползвам контра филе за по-лесно редувам разрезите през 1 см. - първия не срязвам до края,следващия отрязвам до долу,и после пак така,докато свърши парчето месо.

Приплескайте медальоните с кухненско чукче.Ако е контра филе начукайте леко с назъбената част.

Направете марината от соев сос,зехтин и подправки .Всеки медальон потопете от двете страни в маринатата и сложете в подходяща купа,покрийте със свежо фолио и приберете в хладилника за няколко часа ( до 1 денонощие) .

Във всяко джобче намажете отвътре по малко горчица,пъхнете резенчета гъби и кашкавал.

Оваляйте медальоните в брашно от двете страни и ги подредете един до друг в подмазана със зехтин тава.Помежду сложете още резенчета гъби и чесън.

В купичка смесете виното,малко горчица,сметаната,подправки и толкова вода,колкото е необходима да покрие месото наполовина.

Посолете,поръсете магданоз и покрийте с алуминиево фолио.

Печете 15 мин. на 190 гр. и още 45 мин. на 150 гр.

 

Махнете фолиото.Ако соса се е сгъстил много долейте вода.

Запечете месото за още 5 мин на функция грил+топъл въздух.

Подредете върху всеки медальон резени кашкавал,поръсете шарена сол (по желание) и върнете във вече изключената фурна за още 5 мин.

 

Роси, от сърце ти благодаря, че ни поднесе толкова красиво и изкушаващо ястие днес! Признателна съм ти, че винаги намираш добра дума за моите рецепти, че винаги си толкова мила и позитивно настроена! Надявам се някой ден да имаме възможността да се срещнем, а дотогава винаги ще се радвам на виртуалните ни срещи. Още веднъж благодаря!

        

 

 

Постни гофрети с тиква и портокалов сок

Събота е - идеален ден за експерименти в кухнята :)

Днес споделям вкусната закуска на моите деца, която би могла да бъде и прекрасна вечеря за въглехидратния ден на 90-дневната диета ;)

 

Продуктите за около 10-12 броя:

 

1 ч.ч. пюре от тиква

2 ч.ч. брашно

1,5 ч.ч. портокалов сок

1/3 ч.ч. кафява захар

1 бакпулвер

щипка сол

1 ч.л. канела

1 пакетче ванилена захар

1 с.л. настъргана портокалова кора

3-4 с.л. олио

 

 

Всички продукти се разбъркват добре и сместа се оставя да отлежи 15- 20 минути. Гофретите се пекат в силно загрят и добре намазан с олио гофретник.

Ако е необходимо, олиото в сместа може да се увеличи, за да не залепват гофретите. Аз започнах с 1 с.л. лъжица, но първите две гофрети залепнаха жестоко и едва ги изстъргах от гофретника. С 4 с.л. олио се получиха идеални.

Тези гофрети стават по-хрупкави от обикновените, вероятно заради липсата на яйца в тестото, много ароматни и цветни.

Аз сервирах без добавки, единствено поръсени с пудра захар и канела. Децата ми се влюбиха във вкуса, надявам се и вие да споделите чувствата им :)

 

Спаначени кюфтенца с овесени ядки и черен сусам

Нямам извинение за дългата почивка, която направих. Почивка от публикуване, иначе и готвих, и ядох, и т.н. Но някак, с всички тези празници, не можах да се организирам да снимам, да описвам рецепти и да публикувам. Надявам се през тази година да се справя по-добре от миналата по отношение на публикациите и да опитам много интересни рецепти.

Започвам с първата. Интересът ми към кюфтета от овесени ядки започна още по време на Коледните пости от дискусията, която се заформи в едноименната тема във форума на бг-мамма. Тогава така и не ми остана време да се заиграя в тази посока, а сега мога само да кажа, че съм пропуснала много. Резултатът си заслужава.

(Предварително се извинявам за лошите снимки. Нямах търпение да споделя рецептата и се наложи да снимам по нощите със светкавица.)

Продукти:

2 ч.ч. овесени ядки / не от фините, а от класическите/
200гр. замразен спанак
1-2 с.л. ленено брашно
2 филии черен хляб
1 малка глава лук
черен пипер
сол
кимион
чубрица
джоджен
черен сусам за поръсване

Хлябът се накисва в малко студена вода и се изстисква добре. Спанакът се размразява, накълцва се и се изцежда добре. Лукът се настъргва и ли се нарязва на ситни кубчета. В купа се смесват  всички продукти без сусама. Постепенно се добавя около 1 ч.ч. вода, като сместа се разбърква добре. Сместа не трябва да е суха, но не трябва и да е прекалено влажна. Така подготвената "кайма" се оставя да отлежи 15-20 минути.

С навлажнени ръце се оформят кюфтенца. Поставят се в намаслена тава, намазват се с четка с малко олио и се поръсват с черния сусам. Пекат се в умерено загрята фурна до зачервяване.

Рецептата е изключително вкусна и много подходяща за въглехидратния ден на 90-дневната диета. Сигурна съм, че няма да съжалявате, ако решите да я опитате. А на мен ми предстои да изпробвам варианти с различни зеленчуци :)

Весела Коледа и Щастлива Нова 2013 година! /Коледни сладки/

Това е последната ми публикация за тази година! Не, че ще затворя кухнята до 1-ви януари, но от празници едва ли ще ми остане много време за писане ;) Затова днес, в навечерието на един от най-хубавите и уютни празници, искам да пожелая на всички топла, споделена, вълшебна Коледа и щастлива, здрава, успешна и благодатна Нова година!

Днес се разписвам с последното си постно предложение за годината - едни прекрасни хрупкави коледни бисквитки, за чиято декорация основна роля изигра прекрасната ми малка помощничка Дима :)

Рецептата е адаптирана от тук.

 

Продуктите:

2/3 ч.ч. кленов сироп

1/2 ч.ч. кафява захар

1/2 ч.ч. фъстъчено масло

3/4 ч.ч. орехи

2 ч.ч. пресято брашно

1/4 ч.л. сода бикарбонат

Подправки - канела, джинджифил, смлян бял пипер, смлян бахар, смлян карамфил, смлян кардамон / слагах на око/

щипка сол

1/2 ампула есенция "Ванилия"

настърганата кора от един лимон

няколко лъжици течност /кокосово мляко, вода, сок/ за събиране на тестото; аз използвах ром

 

Кленовият сироп се кипва със захарта и маслото. Разбърква се до стопяване на захарта и се оставя да се охлади до стайна температура. Брашното се смесва със содата, солта и подправките. Орехите се смилат почти до брашно с 2-3 с.л. от сухата смес и се прибавят в брашното. Добавят се течните съставки, есенцията и лимоновата кора, и се омесва тесто. Тук е моментът да направя едно уточнение: правила съм сладките десетки пъти по оригиналната рецепта. Получава се доста меко тесто, което не е възможно да се разточва преди престой в хладилника от поне 1 час. В този случай, когато замених маслото с фъстъчено такова, се получи доста твърдо и ронливо тесто, в което се наложи да добавя няколко лъжици ром до получаване на гладко и еластично тесто, подходящо за разточване и изрязване с формички. 

Тестото се разточва, изрязват се сладки, които се пекат в предварително загрята на 190 градуса фурна около 8-10 минути.

 

За украсата:

2 ч.ч. два пъти пресята пудра захар

3-4 с.л. кокосово мляко

няколко капки лимонов сок

кокосови стърготини

цветна захар

захарни перлички

сладкарски бои

 

Пудрата захар се разбърква с млякото и лимоновия сок до получаване на гладка и лъскава глазура с консистенция, подходяща за шприцоване. Аз разделих на три части и оцветих с гелови боички в зелено и червено. Поставя се в пош, пликче или фунийка от хартия за печене и се очертават контурите на фигурките. Оставя се да изсъхне. Останалата глазура се разрежда с малко кокосово мляко до консистенция, подходяща за разнасяне с лъжичка. Контурите се запълват с течната глазура /аз си помагах и с клечка за зъби/ и сладките се декорират с перличките. Както вече споменах, нашите елхички са изцяло украсени от Дима.

Това е нашето предложение с Дима за тази Коледа. Още веднъж с пожелания за прекрасни празници, изпълнени със смях, любов, топлина и уют! До следващата година!

Лаврак на фурна с карамелизиран лук

 След два дни е Никулден. Традицията повелява да се приготви шаран, или друга риба, но задължително с люспи. И тъй като за Никулден съм предвидила нещо различно от традицията, а и вероятно ще имам възможност да го споделя едва след празника, днес ви предлагам една изключително лесна и още по-изключително вкусна рецепта за лаврак.

Ако съществува риба, в чийто вкус да съм влюбена /освен пушената сьомга/, то това са лавракът и леферът. Е, чистенето на люспи не е от най-приятните ми занимания в кухнята, но все пак изкуството иска жертви ;) Някой ден ще ви разкажа за епичната си борба с един толстолоб, но като типична лъвица, все още не съм готова да споделям провалите си.

Днес сме на тема "Лаврак".

 

Продуктите за 3 порции:

3 лаврака по около 300-400 гр. всеки

3 ч.л. каперси

морска сол

пресен копър

2 лимона

черен пипер

олио

 

Рибата се почиства от вътрешностите и люспите, натрива се с морска сол и се оставя да отлежи около час. В коремната кухина на всяка риба се поставя по 1 ч.л. каперси, стръкче копър и по 2-3 резенчета лимон. Рибата се поставя в намаслена тава, подправя се с черен пипер, сока от втория лимон и се полива със струйка олио. Пече се на 200 градуса около половин час, или до готовност. В края на печенето аз преместих тавата в горната част на фурната и включих на грил за около 5-6 минути.

 

 

За карамелизирания лук:

 

3 големи глави лук

1 ч.ч. вода

олио

1 с.л. кафява захар

2-3 с.л. сироп от нар

сол

черен пипер

 

Когато поръчах на майка ми да ми донесе сироп от нар от Турция, не знам защо си мислех, че ще е сладък. Той се оказа толкова кисел и тръпчив, че за малко да отидат зян едни свински ребърца, които мариновах с него. Както и да е, хванах му цаката вече, т.е. намерих му приложение и в тази рецепта за карамелизиран лук, сиропът се вписа идеално.

 

Лукът се нарязва на колелца и се задушава с олиото и водата в тиган с незалепващо покритие. Когато стане прозрачен и остане на мазнина, се добавят подправките, сиропът от нар и кафявата захар. Разбърква се и тиганът се оставя на изключения котлон да обере остатъчната топлина и лукът да се карамелизира. Лесно и безумно вкусно за такива като мен, които обичат лук.

 

 

Всяка риба се поставя в подходяща чиния и се гарнира с карамелизирания лук. Аз поднесох ястието със салата от червено цвекло.

 

Това е празничната ми рецепта за годишнината ни от сватбата. Надявам се някой да я намери за подходяща и за предстоящия празник!

 

 

 

 

Канелени сърца

 Днес с моя съпруг празнуваме дървена сватба. Пет години кога минаха, така и не разбрах, да не говорим, че още ми е странно как някой ме търпи два пъти по толкова. Ех, стоик излезе този мой съпруг, и инат, или пък просто много ме обича ;)

Днес няма да се впускам в лирични отклонения, само ще ви споделя две неща:

1. Ако някой някога поиска от мен да посоча най - добрия човек, когото познавам, без колебание ще посоча съпруга си. С толкова хора ме срещна живота и в личен, и в професионален план, толкова приятелства намерих и още толкова изгубих, но до ден днешен по-добър, искрен, състрадателен, човечен човек от съпруга ми така и не съм познавала. И му благодаря, че е мой!

2. Пожелавам на всички, най-искрено и от цялото си сърце, да изживеят такава голяма любов, каквато изживях аз преди почти 10 години. Тя не беше лесна, не беше и винаги сладка, беше драматична, страстна, всепоглъщаща, болезнена. Беше белязана от битки, спъвана от тайни, подслаждана от победи. Но и тогава, както и към днешна дата, когато е малко поовехтяла, малко поуспокоена, малко предвидима, тя си остава Голямата Любов. Безкрайна и истинска - любов, която всеки човек трябва да изживее, да преболедува, да ѝ се посвети.

Край, спирам излиянията на романтичната си душа и казвам "Да си дойдем на думата". С какво да отбележа днешния празник, освен с нещо сладко и захаросано, разбира се във форма на сърце. То, Св.Валентин така и не празнуваме, отдаваме предпочитанията си на Трифон /хахахах/, поне днес да асоциирам деня си с розов чиклит роман на нощното шкафче.

 

Днешната рецепта съм приготвяла безброй пъти. Открих я в книгата на София Смолнишка "Сладкарско изкуство". Сполучлива рецепта за хрупкави бисквитки, но сред продуктите се мъдрят и масло, и мляко. Обещах, че ще показвам само постни рецепти до Коледа, така че отново предизвиках себе си.

 

 

Продуктите:

300гр. брашно

100гр. пудра захар

1/2 ч.ч. ситно смлени орехови ядки

1-2 с.л. кафява захар за смилането на орехите

1 ч.л. канела

130 гр. фъстъчено масло

6-8 с.л. портокалов сок, вода или кокосово мляко / аз в случая използвах портокалов сок/ 

2-3 капки есенция "Ром"

щипка настъргана портокалова кора

 

Фъстъченото масло се поставя във фризер за около час. Смесват се брашното, пудрата захар, канелата и портокаловата кора. Добавя се маслото, нарязано или накъсано на малки парченца и сместа се трие между пръстите, докато се образуват трохи. Постепенно се добавят ореховите ядки, есенцията и сока до получаването на меко тесто, което не лепне. Количеството сок е ориентировъчно. В рецептата са посочени 6 с.л., но на мен винаги са ми необходими поне 8. Тестото се опакова във фолио и се прибира в хладилник за около половин час.

 

Фурната се загрява на 200 градуса. Тестото се разточва, изрязват се сладки, които се пекат върху хартия около 10-12 минути, или до леко зачервяване на ръбчетата. Излязоха ми около 60 сърчица.

 

Глазура:

1 ч.ч. пресята пудра захар

1-2 с.л. вода или портокалов сок

есенция по избор

 

Продуктите за глазурата се разбъркват енергично до постигане на гладка и лъскава глазура. Количеството на течността се регулира в зависимост от желаната гъстота. Може да се оцвети с хранителни бои.  В този случай, на мен ми се получи малко по-течна глазура, отколкото планирах да бъде.

Изстиналите сладки се украсяват с глазурата. Аз добавих ядливи люспички за цвят и разкош, а част от сладките поръсих със смлени орехи.

 

 

 

 

Това е днешното ми постно предложение. Пожелавам ви прекрасна неделя и отивам да празнувам :) Наздраве!