Миди "Фюжън и класика"

Има рецепти, в които се влюбваш от пръв поглед. Рецепти, които ухажват въображението ти, предизвикват сетивата ти и вълнуват ума ти, докато не се предадеш на изкушението. През изминалата седмица тази рецепта на Мариянчето от "Фюжън и Класически рецепти" беше моето изкушение. Десетки пъти отварях блога да се насладя на снимките и описанието ѝ, да се опитам да усетя удоволствието от съчетанието на продуктите, и днес се предадох. Все пак, както е казал един мъдър човек като Оскар Уайлд - The only way to get rid of temptation is to yield to it...I can resist everything but temptation ( както е видно и от заглавието на блога ми).

   Изтормозих мъжа ми да търси пресни миди в събота в 6 следобед - мисия почти невъзможна, но той се справи :) Останалите продукти вече бях набавила в движение.

Срещнах единствено едно мъничко затруднение. Бирата никак не е съвместима с режима ми на хранене. Така че си позволих лека импровизация по отношение на продуктите - включих в действие любимото си бяло вино. Да, знам, колежките по режим веднага ще възразят, че и то е недопустимо, но се надявам едно миниатюрно прегрешение да не провали досегашните ми усилия. Педантично спазващите диетата могат да заменят алкохола с вода, но не гарантирам за резултата.

И така, моите продукти:

1,5кг. миди

2 стръка зелен лук

1 стрък пресен чесън

1 червена чушка

2 с.л. доматено пюре /имах отворено в хладилника домашно доматено пюре и замених пресния домат/

1/2 люта чушка /като любителка на пикантните храни, смело заявявам, че можех да сложа цяла чушка за още по-богат вкус/

1 връзка пресен девисил

200мл. бяло сухо вино

3 с.л. зехтин

сол

Измих мидите в 2-3 води. Нарязах всички зеленчуци и подправки на ситно, задуших ги  в зехтина, добавих доматеното пюре, мидите, виното и солта, и оставих на котлона около десетина минути, докато се отворят всички миди. Разбърках 2-3 пъти, за да се овкусят равномерно.

Това е не просто рецепта за приготвяне на миди, това е РЕЦЕПТАТА. Такова пиршество бедната ми страдаща диетуваща душа скоро не беше си устройвала. Шегувам се, разбира се! Нито е страдаща, нито бедна душата ми, даже напоследък е доста по-обгрижвана, отколкото при нормалния ми начин на хранене. Но останалото не е шега - рецептата е превъзходна! И, ако трябваше да я опиша само с една дума /понеже, както винаги, съм многословна/, то тази дума щеше да е съвършена.

Благодаря ти, Мариянче, че ме провокира и изкуши да опитам невероятната ти рецепта!