понеделник, 13 май 2013 г.

Пита - цвете


Знам, знам, нямам оправдание, че зарязах блога за повече от месец. В своя защита мога да кажа единствено, че бях болна и изобщо не ми беше до готвене, да не говорим за снимане и публикуване. Надявам се, че всичко лошо е вече зад гърба ми и ще мога да отделям повече време за това местенце.
Когато правих тази пита миналата седмица, изведнъж ми проблесна, че често меся разни теста, а май досега не съм публикувала такива. Е, време е да поправя този пропуск с тази пита, която правих по повод честването на Цветница в детската градина на дъщеря ми на 10-ти май. Рецептата за тестото е основната рецепта, която ползвам, когато правя пити, а идеята за оформлението е от нета. Приемете днешната публикация и като малко позакъсняла почерпка за именния ми ден, който също отбелязвам на Цветница. Просто тогава не бях в състояние да приготвя нещо интересно.
И така, време е за рецептата, която по принцип винаги приготвям малко "на око", но този път специално се постарах да представя с мерки и теглилки :)

Тестото:
1 кубче прясна мая за хляб
1/2 ч.л. захар
1/2 ч.ч. топло, но не горещо прясно мляко
няколко лъжици брашно

1 кофичка кисело мляко
1 кофичка от кисело мляко хладка вода
4 яйца
2 с.л. сол
2 с.л. захар
1 с.л. оцет
2-3 с.л. олио
брашно около 1,5 - 2 кг.

свинска мас или масло за намазване на корите

Маята се разтваря в прясното мляко, добавя се 1/2 ч.л. захар и брашно до получаване на кашичка. Оставя се да се активира около 10 минути или до удвояване на обема.

Брашното се пресява. В съда за замесване на тестото се изсипва 1 кг. пресято брашно, прави се кладенче по средата и се добавят киселото мляко, водата, солта, захарта, олиото и оцета, 2 цели яйца и 2 белтъка. Добавя се шупналата мая и се замесва гладко еластично тесто, като постепенно се добавя още брашно. Точното количество на брашното ще определите в процеса на месене.
Готовото тесто се бие в плота 50 пъти и се оставя да почине, покрито с кърпа около 15-20 минути, или докато си подготвите тавата и работния плот ;)

Тавата, в която ще се пече питата се намазва с мас или масло / зависи каква мазнина сте избрали за намазване на корите; аз винаги за питите предпочитам да използвам свинска мас, ако успея да намеря хубава, разбира се; най-вкусните пити стават с мас, а не е като да не съм използвала и масло, че и олио и маргарини по време на пости/ и се поръсва добре с брашно. Тестото се разделя на 3 части - 1 най-голяма за външните листа на цветето, 1 средна  и една най-малка за средата. От най-голямата част се разточват три кори с диаметър, колкото диаметъра на тавата, които се намазват с мас и се поставят една върху друга в тавата. Разрязват се на 8 триъгълника от центъра към периферията, но не докрай, а ето така:
Върховете на триъгълниците се обръщат навън към периферията. Със средната по големина топка се повтаря същото упражнение, но вече диаметърът на корите трябва да е колкото е празното място в средата на тавата. След като се обърнат и вторите триъгълници, в центъра на питата се поставя най-малката топка тесто.

Питата се покрива с кърпа и се оставя да втасва на стайна температура до удвояване на обема. Времето за втасване зависи много от температурата в стаята, от качеството на маята и т.н. При мен в този случай тестото втаса за 1 час.
Фурната се загрява отгоре и отдолу на 180 градуса. Втасалата пита се намазва с отделените два жълтъка, разбити с малко олио и прясно мляко. Центърът на цветето се поръсва с маково семе.
 
Питата се поставя в загрятата фурна и горният реотан се изключва. Пече се 20 минути само на долен реотан, като фурната не се отваря, и още около 20-30 минути отгоре и отдолу до готовност.
 Няма да се впускам в повече подробности относно печенето, тъй като всеки си познава фурната. Моята фурна няма вентилатор, уж винаги работя по един и същ начин, а и на мен ми се случва печенето да ми отнеме различно време. Понякога ми се налага и да покрия с алуминиево фолио през последните десетина минути, за да не изгори отгоре.  Обикновено към края на печенето проверявам с бамбуково шишче, като внимавам да не надупча цялата пита, разбира се :)
Готовата пита се намазва с масло и се покрива с кърпа, за да омекне кората.
 
А това е питата, вече опакована и готова да потегли за детската градина :)
 
За пръв път оформях пита по този начин, но останах много доволна от резултата. Надявам се, че е била и вкусна!
Това беше днешната ми публикация и дано не се налага да изчезвам отново за дълго време!
Хубава седмица от мен!

вторник, 2 април 2013 г.

Отново торта и честит рожден ден на порасналото ми момиче!


На 28-ми март прекрасното ми момиченце навърши цели 5 годинки. Почти юбилей, както се казва, и по този повод реших да се опитам да ѝ направя уникална торта. Е, доколко съм успяла, ще прецените вие. Доста грешки допуснах, доста уроци научих за следващата подобна торта, ако се реша отново да се предизвикам до такава степен, но удоволствието в слънчевите очички на Дима изтри всички притеснения и нерви.
Докато стигнем до тази идея, рожденничката смени предпочитанията си поне 3 пъти. То не бяха желания за чанта, за торта с гримове, за торта "Барби". В крайна сметка, основната идея остана короната, аз добавих замъка от себе си - малко като в историята с копчето и палтото се получи, но пък резултатът беше задоволителен.
И така - започнах с короната няколко дни преди партито. Сглобявах и суших върху кутия от кафе, а в деня на сглобяването на тортата боядисах със сребърна боя и налепих перличките. Леко несиметрична коронка се получи, но нали е ръчна изработка, принцесата беше снизходителна.
 
Ягодова торта:
 

 
Продуктите:
 
 
За всеки блат: 4 яйца, 1 ч.ч. брашно, 1ч.ч. захар, 1 ч.л. бакпулвер, ванилия, розова сладкарска боя на върха на ножа. Яйцата се разбиват до побеляване със захарта. Внимателно се добавят пресятото с бакпулвера брашно, ванилията и боята. Блатовете се пекат в умерена фурна до суха клечка.
За тази торта аз изпекох 4 квадратни блата 30х30см. /три за сглобяване на първия етаж и един за борд отстрани/ и един кръгъл с диаметър 22см. /за втория етаж/. 
 
Крем:
1 кг. заквасена сметана
500гр. маскарпоне
0,5л. течна сладкарска сметана
2 ч.ч. пудра захар
1 ягодов крем "Оле" на д-р Йоткер
0,5кг. пресни ягоди
 
Заквасената сметана се разбива с пудрата захар, маскарпонето и крема "Оле". Накрая се добавя предварително разбитата сладкарска сметана и кремът се разбърква внимателно, за да не спадне сметаната.
 
За сиропиране: 0,5л. плодово прясно мляко "Ягода".
 
Квадратните платки се изрязват, за да се изравнят. Кръглият блат се разрязва хоризонтално на три части. Сглобяват се две торти, като всяка платка се сиропира с плодовото мляко, намазва се с крем и се добавят нарязаните ягоди. Двете торти се оставят да престоят една нощ в хладилник.
 
Измазване и декорация:
За измазване преди "обличането" със захарна маса ми беше необходим маслен крем от 400гр. масло, 400гр. пудра захар, ванилия и 1-2 с.л. сметана.
 
Кулите са от готови ягодови рула, измазани с ягодово сладко и облечени в захарна маса. "Покривите" са от фунийки за сладолед, покрити със захарна маса и оваляни в цветна захар.
 
Двата етажа на тортата са покрити поотделно със захарна маса. След покриването на горния етаж, изрязах с макетен нож подложката по самия ръб на тортата, поставих в долния етаж сламки за подпори и фиксирах втория етаж. Кулите са захванати за основната торта с клечки за зъби. Рожденничката беше толкова ентусиазирана от проекта, че сама направи камъчетата за борд на тортата. Абсолютно цялата украса на тортата беше ядлива, с изключение на фиксиращите елементи - сламки и клечки за зъби ;)
Въпреки многото несъвършенства и недообмислени моменти, при вида на завършената торта Дима възкликна "Мамо, толкова е прекрасна, благодаря ти, мамо!". Това разсея всичките ми съмнения дали няма да се изложим с толкова амбициозен проект. Партито беше страхотно и се надявам, че и всички гости са останали доволни от преживяването.
За съжаление, късно се усетих, че нямам читава снимка на разрез от тортата, но все пак открих една, на която се вижда парче торта и щастливата рожденничка с кула от замъка :)
 
Да ми е живо, здраво и щастливо порасналото момиченце!
 


петък, 15 март 2013 г.

За пръв път съм на гости с домашна торта за Роси


Всички познавате моята домакиня и едва ли ще кажа нещо, което да не сте усетили самите вие, но все пак да споделя някои неща. Освен чисто кулинарното удоволствие и естетическата наслада, които изпитвам посещавайки блога ѝ,  а и предвид коментарите ѝ към други публикации, у мен се е затвърдило усещането, че тя е изключително мил, позитивен,  внимателен, съпричастен и вдъхновяващ човек. Доказа го и сега, тъй като търпеливо и с разбиране ме изчака да подготвя представянето си, което забавих ужасно заради безкрайните си служебни ангажименти и проблеми.  Ето защо съм толкова развълнувана и поласкана, че първото ми гостуване в блог е точно в Кулинарен еликсир.
Рецептата, която избрах за първото си гостуване, е много стара и много любима на моето семейство. Преди самата аз да започна да правя торти, свързвах понятието "домашна торта" именно с тази рецепта. И въпреки че през ръцете и небцето ми са минали десетки вариации на вкусове и съчетания от продукти, за мен това си остава една от най-запомнящите се рецепти за торта. Надявам се  да се хареса и на моята домакиня.

Дотук с предисловията, време е за рецепта:


Торта с целувки от тефтера на мама
 
Продукти:

За блата:
4 яйца
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
ванилия

За сиропиране:
1ч.л. нес кафе
1с.л. захар или на вкус
100мл. гореща вода
50мл. вино Марсала

Крем 1:
125гр. краве масло на стайна температура
1 ч.ч. пудра захар
4 жълтъка
ванилия

Крем 2:
4 белтъка
4-5 с.л. пудра захар
1 ч.ч. кристална захар

И освен това 1 пакет целувки /около 100 грама/.

Начин на приготвяне:
 
Тортата е с класически пандишпанов блат. 4 белтъка се разбиват на сняг с 1 ч.ч. захар. Внимателно се добавят жълтъците, ванилията и пресятото брашно, и блатът се изпича в застлана с пекарска хартия форма на умерена температура до суха клечка. След пълното му изстиване /най-добре да отлежи поне една нощ/, блатът се разрязва хоризонтално на две части. За тази торта ни е необходима само едната половина от блата. Втората успешно може да замразите и да използвате за следващата си торта по тази рецепта;)

Всички съставки за сиропа се смесват и опияненото кафе се оставя да изстине.

Крем 1:

Жълтъците се разбиват на водна баня до побеляване с 3-4 с.л. от пудрата захар. Съдът, в който ги разбиваме не трябва да допира водата и водата не трябва да ври. /Целта ни не е торта с омлет, а просто жълтъците да са минали някаква термична обработка. Признавам си, че преди истериите с птичия грип и когато съм използвала яйца от сигурен източник, съм пропускала тази стъпка. За ваше успокоение, обаче, не я пропускайте!/

Маслото се разбива с останалата пудра захар на крем, като внимателно се добавят жълтъците и ванилията.

Крем 2:

Белтъците се разбиват на твърд сняг с пудрата захар. Кристалната захар се карамелизира и се оставя да "дръпне" за 1-2 минути. Поизстиналият, но  все още течен карамел се излива внимателно на тънка струйка в белтъчния сняг, като разбиването продължава до леко охлаждане и получаване на лъскав карамелен крем.

Блатът се напоява с изстиналото кафе. /Може да не се наложи да използвате цялото количество кафе, блатът трябва да е добре напоен, но не и кашнат./ Намазва се с масления крем, нареждат се целувките. Добре е празните места между целувките да се запълнят с натрошена целувка. Тортата се измазва отгоре и отстрани с карамеления крем.



В оригиналната рецепта се приготвя и крокан /карамелизирани и натрошени орехи/, с който се наръсва обилно тортата. Обикновено не пропускам тази стъпка, но в този случай ми се прииска да си поиграя с шприца и поръсих тортата единствено с малко нес кафе през цедка. Ако си падате по убийствено сладките торти, добавете и крокан!
Това е! Убедена съм, че няма да сгрешите, ако решите да опитате рецептата. Хрупкава и същевременно сочна, тортата е достоен завършек за всяко събиране с прекрасни хора, като днешното.
Роси, благодаря ти за поканата! За мен беше огромно удоволствие да стана част от вълшебното ти кътче!


петък, 15 февруари 2013 г.

На гости ми е една вълшебница с рецепта - еликсир

С огромно удоволствие представям днешната си гостенка - Роси от Кулинарен еликсир. Истината е, че въздишам по нейния блог от много време - много преди да се реша самата аз да споделям рецепти. Всеки път, когато надникна в нейното кътче, ме обзема усещане за вълшебство, красота и омайващи аромати. Възхищавам се на усета ѝ за съчетаване на вкусовете, за стилното представяне на ястията и за прекрасните снимки, които ме подтикват да се пресегна през монитора за нещо вкусно. И тъй като последното няма как да се случи ;), обикновено запрятам ръкави и се опитвам да пренеса нейните вълшебства в своята кухня. За пръв път това се случи с една рецепта за козунак. Тя се превърна в любима за семейството ми и оттогава козунаците ми задължително са по рецепта на Роси. Опитвала съм голяма част от рецептите в блога и винаги са ни доставяли наслада и удоволствие. Сигурна съм, че така ще се получи и с днешната рецепта.
Но отново станах твърде многословна, а е време да кажа "Добре дошла" на Роси!
 
"Както всеки път,така и сега няма да скрия,че ми е особено драго да бъда на гости,затова искам най-сърдечно да благодаря на Диляна за милата покана и удоволствието да присъствам в нейното "кътче за солени приключения и сладки изкушения :) " !
Понеже Диляна е особено изкусен майстор на десерти и в частност на прекрасно декорирани торти,реших да представя една солена рецепта,която наскоро правих за мои гости и много се хареса,а сега дано допадне и на нейния вкус.
Ако изключим брашното и виното ,рецептата успешно може да бъде включена в 90 дневния режим,който забелязах,че представлява интерес за домакинята ми.

пълнени свински медальони в сметанов сос

 


   
Продукти:
1 свинско бон филе или контра филе
за маринатата:соев сос,черен пипер,къри и кориандър,зехтин, горчица
150 гр. кашкавал
300 гр. гъби
200 мл. течна животинска сметана
150 мл. бяло вино
2 скилидки чесън
магданоз,къри,кориандър,млян черен пипер,шарена сол
брашно за овалване на медальоните

Приготвяне:
Нарежете бон филето на медальони с дебелина 2 см.
На всеки медальон направете напречно разрез през средата,но без да прорязвате до края ,а да се получат джобчета.
Ако ползвам контра филе за по-лесно редувам разрезите през 1 см. - първия не срязвам до края,следващия отрязвам до долу,и после пак така,докато свърши парчето месо.
Приплескайте медальоните с кухненско чукче.Ако е контра филе начукайте леко с назъбената част.
Направете марината от соев сос,зехтин и подправки .Всеки медальон потопете от двете страни в маринатата и сложете в подходяща купа,покрийте със свежо фолио и приберете в хладилника за няколко часа ( до 1 денонощие) .
Във всяко джобче намажете отвътре по малко горчица,пъхнете резенчета гъби и кашкавал.
Оваляйте медальоните в брашно от двете страни и ги подредете един до друг в подмазана със зехтин тава.Помежду сложете още резенчета гъби и чесън.
В купичка смесете виното,малко горчица,сметаната,подправки и толкова вода,колкото е необходима да покрие месото наполовина.
Посолете,поръсете магданоз и покрийте с алуминиево фолио.
Печете 15 мин. на 190 гр. и още 45 мин. на 150 гр.
 
Махнете фолиото.Ако соса се е сгъстил много долейте вода.
Запечете месото за още 5 мин на функция грил+топъл въздух.
Подредете върху всеки медальон резени кашкавал,поръсете шарена сол (по желание) и върнете във вече изключената фурна за още 5 мин.
 

Роси, от сърце ти благодаря, че ни поднесе толкова красиво и изкушаващо ястие днес! Признателна съм ти, че винаги намираш добра дума за моите рецепти, че винаги си толкова мила и позитивно настроена! Надявам се някой ден да имаме възможността да се срещнем, а дотогава винаги ще се радвам на виртуалните ни срещи. Още веднъж благодаря!

        
 
 

събота, 2 февруари 2013 г.

Постни гофрети с тиква и портокалов сок


Събота е - идеален ден за експерименти в кухнята :)
Днес споделям вкусната закуска на моите деца, която би могла да бъде и прекрасна вечеря за въглехидратния ден на 90-дневната диета ;)
 
Продуктите за около 10-12 броя:
 
1 ч.ч. пюре от тиква
2 ч.ч. брашно
1,5 ч.ч. портокалов сок
1/3 ч.ч. кафява захар
1 бакпулвер
щипка сол
1 ч.л. канела
1 пакетче ванилена захар
1 с.л. настъргана портокалова кора
3-4 с.л. олио
 
 
Всички продукти се разбъркват добре и сместа се оставя да отлежи 15- 20 минути. Гофретите се пекат в силно загрят и добре намазан с олио гофретник.
Ако е необходимо, олиото в сместа може да се увеличи, за да не залепват гофретите. Аз започнах с 1 с.л. лъжица, но първите две гофрети залепнаха жестоко и едва ги изстъргах от гофретника. С 4 с.л. олио се получиха идеални.
Тези гофрети стават по-хрупкави от обикновените, вероятно заради липсата на яйца в тестото, много ароматни и цветни.
Аз сервирах без добавки, единствено поръсени с пудра захар и канела. Децата ми се влюбиха във вкуса, надявам се и вие да споделите чувствата им :)
 

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Спаначени кюфтенца с овесени ядки и черен сусам



Нямам извинение за дългата почивка, която направих. Почивка от публикуване, иначе и готвих, и ядох, и т.н. Но някак, с всички тези празници, не можах да се организирам да снимам, да описвам рецепти и да публикувам. Надявам се през тази година да се справя по-добре от миналата по отношение на публикациите и да опитам много интересни рецепти.
Започвам с първата. Интересът ми към кюфтета от овесени ядки започна още по време на Коледните пости от дискусията, която се заформи в едноименната тема във форума на бг-мамма. Тогава така и не ми остана време да се заиграя в тази посока, а сега мога само да кажа, че съм пропуснала много. Резултатът си заслужава.
(Предварително се извинявам за лошите снимки. Нямах търпение да споделя рецептата и се наложи да снимам по нощите със светкавица.)

Продукти:

2 ч.ч. овесени ядки / не от фините, а от класическите/
200гр. замразен спанак
1-2 с.л. ленено брашно
2 филии черен хляб
1 малка глава лук
черен пипер
сол
кимион
чубрица
джоджен
черен сусам за поръсване

Хлябът се накисва в малко студена вода и се изстисква добре. Спанакът се размразява, накълцва се и се изцежда добре. Лукът се настъргва и ли се нарязва на ситни кубчета. В купа се смесват  всички продукти без сусама. Постепенно се добавя около 1 ч.ч. вода, като сместа се разбърква добре. Сместа не трябва да е суха, но не трябва и да е прекалено влажна. Така подготвената "кайма" се оставя да отлежи 15-20 минути.
С навлажнени ръце се оформят кюфтенца. Поставят се в намаслена тава, намазват се с четка с малко олио и се поръсват с черния сусам. Пекат се в умерено загрята фурна до зачервяване.
Рецептата е изключително вкусна и много подходяща за въглехидратния ден на 90-дневната диета. Сигурна съм, че няма да съжалявате, ако решите да я опитате. А на мен ми предстои да изпробвам варианти с различни зеленчуци :)

неделя, 23 декември 2012 г.

Весела Коледа и Щастлива Нова 2013 година! /Коледни сладки/


Това е последната ми публикация за тази година! Не, че ще затворя кухнята до 1-ви януари, но от празници едва ли ще ми остане много време за писане ;) Затова днес, в навечерието на един от най-хубавите и уютни празници, искам да пожелая на всички топла, споделена, вълшебна Коледа и щастлива, здрава, успешна и благодатна Нова година!
Днес се разписвам с последното си постно предложение за годината - едни прекрасни хрупкави коледни бисквитки, за чиято декорация основна роля изигра прекрасната ми малка помощничка Дима :)
Рецептата е адаптирана от тук.
 
Продуктите:
2/3 ч.ч. кленов сироп
1/2 ч.ч. кафява захар
1/2 ч.ч. фъстъчено масло
3/4 ч.ч. орехи
2 ч.ч. пресято брашно
1/4 ч.л. сода бикарбонат
Подправки - канела, джинджифил, смлян бял пипер, смлян бахар, смлян карамфил, смлян кардамон / слагах на око/
щипка сол
1/2 ампула есенция "Ванилия"
настърганата кора от един лимон
няколко лъжици течност /кокосово мляко, вода, сок/ за събиране на тестото; аз използвах ром

 
Кленовият сироп се кипва със захарта и маслото. Разбърква се до стопяване на захарта и се оставя да се охлади до стайна температура. Брашното се смесва със содата, солта и подправките. Орехите се смилат почти до брашно с 2-3 с.л. от сухата смес и се прибавят в брашното. Добавят се течните съставки, есенцията и лимоновата кора, и се омесва тесто. Тук е моментът да направя едно уточнение: правила съм сладките десетки пъти по оригиналната рецепта. Получава се доста меко тесто, което не е възможно да се разточва преди престой в хладилника от поне 1 час. В този случай, когато замених маслото с фъстъчено такова, се получи доста твърдо и ронливо тесто, в което се наложи да добавя няколко лъжици ром до получаване на гладко и еластично тесто, подходящо за разточване и изрязване с формички. 
Тестото се разточва, изрязват се сладки, които се пекат в предварително загрята на 190 градуса фурна около 8-10 минути.
 
За украсата:
2 ч.ч. два пъти пресята пудра захар
3-4 с.л. кокосово мляко
няколко капки лимонов сок
кокосови стърготини
цветна захар
захарни перлички
сладкарски бои
 
Пудрата захар се разбърква с млякото и лимоновия сок до получаване на гладка и лъскава глазура с консистенция, подходяща за шприцоване. Аз разделих на три части и оцветих с гелови боички в зелено и червено. Поставя се в пош, пликче или фунийка от хартия за печене и се очертават контурите на фигурките. Оставя се да изсъхне. Останалата глазура се разрежда с малко кокосово мляко до консистенция, подходяща за разнасяне с лъжичка. Контурите се запълват с течната глазура /аз си помагах и с клечка за зъби/ и сладките се декорират с перличките. Както вече споменах, нашите елхички са изцяло украсени от Дима.


Това е нашето предложение с Дима за тази Коледа. Още веднъж с пожелания за прекрасни празници, изпълнени със смях, любов, топлина и уют! До следващата година!