Пиле "Адобо" и ориз с манатарки

Търсейки интересна рецепта за пилешки бутчета, бях  впечатлена от тази снимка. Рецептата също ми се стори доста интригуваща, така че за мен остана само да експериментирам. Е, съществуваше и опасността да си останем без вечеря. Поради тази причина присъства и оризът с манатарки в публикацията. Дори да бях претърпяла провал с пилето, поне изпитаната рецепта за ориз щеше да спаси положението :) За щастие, крайният резултат беше отличен, а тази рецепта ще се превърне в една от любимите "пилешки" рецепти в семейството.

За пилешкото:
6 пилешки горни бутчета
1 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. соев сос
1/2 ч.ч. ябълков оцет
3 големи скилидки чесън
черен пипер
1 ч.л. мед /това си е моя добавка/

Чесънът се нарязва на филийки и се смесва с водата, оцета, соевия сос и черния пипер. Така приготвената марината се слага да заври на силен огън в широка тенджера. След като заври, се подреждат бутчетата /трябва да са на един ред в тенджерата/, котлонът се намаля и бутчетата се варят 30 минути, като на 15-тата се обръщат.

Сварените бутчета се запичат на грил за по 5 минути от всяка страна. Аз използвах грила на микровълновата печка и подозирам, че трябваше да увелича времето за запичане. Следващият път ще ги запека на грила на фурната, защото ми се искаше кожата на бутчетата да е по-хрупкава.

Докато пилешкото се запича, към марината се добавя медът, котлонът се увеличава и сместа се вари, докато се редуцира до 1 ч.ч. Получава се прекрасен сос към пилешкото месо, а и към ориза.

За ориза:
1 ч.ч. ориз "Жасмин"
200гр. манатарки /моите бяха замразени/
2 с.л. олио
1 с.л. сушени зеленчуци
2 ч.ч. вода
сол
черен пипер
2 с.л. масло

Манатарките се задушават в олиото. Добавят се останалите продукти без маслото. След завирането на водата, тенджерката се покрива с кърпа, поставя се капакът и оризът се оставя на слаб огън 15-20 мин. /при мен на 2-ра степен на котлона от 6/. Към готовия ориз се добавя маслото и се разбърква с вилица. Аз добавих и няколко лъжици от соса за пилето. Получи се невероятно ароматна гарнитура.

 

Ами, това е. Изключително бърза и лесна рецепта за изключително вкусна вечеря.

Торта за Вики

 Отдавна не бях правила торта с такова голямо удоволствие. Основната причина е Вики, разбира се - изключителна малка чаровница.

 Вики е 11-месечната дъщеричка на една от най-добрите ми приятелки. Когато майка и ми предложи да и направя тортата за кръщенето, изобщо не се и замислих дали да приема. За мен беше изключителна чест, но и отговорност да се нагърбя с "официалната" торта. Имах достатъчно време, за да обмисля как бих искала да изглежда тортата. Вкусът беше ясен - шоколадова, каза моята дружка, и аз се съобразих с желанието и.

 Но украсата... ах, тази украса, която винаги е оформена в главата ми, но на практика все нещо не е доизкусурено така, както съм си го представяла. Изгледах стотици снимки на торти за кръщенета в интернет. Да, но те масово бяха с украси - кръстове, ангели и т.н., а мен самата идея за кръст на бебешка торта ме потриса. Започнах с идеята да моделирам слонче за късмет.

 Добре, но слончетата и от трите ми опита приличаха по-скоро на мравояди /хахаха/. Исках нещо розово, бонбонесто и сладко, защото Вики всъщност е едно сладко бонбонче. Но умът ми иска едно, а ръцете ми си имат собствено мнение. Толкова си мога. И приключих дилемата с мече в розова рокля. Трябваше да държи и една възглавничка, но чак като свалях снимките на компютъра, се усетих, че възглавничката липсва. А тортата беше отпътувала по предназначение. Дотук с лиричните отклонения, време е да споделя рецептата.

Блат:

Направих класически пандишпан от 6 яйца, 1 1/2ч.ч. захар, 1 ч.ч. брашно и половин чаена чаша какао. Технологията си я знаете - белтъците, разбити на сняг със захарта, и към тях внимателно примесваме жълтъците и пресятите брашно и какао. Изпекох и разрязах на три платки.

Сироп:

И тук нищо ново под слънцето. Използвах любимия си конфитюр от зелени смокини, разреден с топла вода.

Крем:

Тук вече реших да експериментирам и да направя от любимия си бял крем за торта шоколадов такъв.

Продуктите:

400гр. течен шоколад

300гр. заквасена сметана

250гр. сирене "Рикота"

200мл. течна млечна сметана + 4-5 лъжици пудра захар за разбиването.

Смесих шоколада, сиренето и заквасената сметана, и разбърках до пълното им хомогенизиране. Накрая добавих внимателно разбитата течна сметана и оставих в хладилника за 15-тина минути да стегне кремът.

Сглобих тортата, стегнах с ринг и оставих за една нощ в хладилника.

За измазването:

250гр. масло

250гр. пудра захар

1 ч.ч. трохи от блат

Разбих си маслото с пудраха захар и разделих крема на две части. Към едната добавих трохите, разбърках добре и с тази смес измазах стените на тортата, за да не избие от шоколадовия крем. Върнах в хладилника за 2-3 часа да стегне маслото и измазах вече цялата торта с чистия маслен крем.

Украсата:

И мечето, и цветчетата бях направила 2 дни предварително. В деня, в който трябваше да предам тортата, само покрих, подредих украсата и направих малко цветчета за борд между тортата и подложката. И в този ден дойдоха проблемите. За първи път работих със захарната маса "Овалетте". С цветчетата и мечето нямах проблеми, изсъхнаха си на стайна температура. Но не така стояха нещата с покриването на тортата. Все още не мога да си обясня защо веднага след покриването, захарната маса започна да се напуква по ръбовете на тортата. Успях да замаскирам някак, но доста неприятна ситуация. И втория ми кошмар - кондензът от хладилника. За толкова много торти, покривани със захарна маса, за първи път ми се получава такъв ужасен конденз. Сериозно си се бях притеснила дали ще издържи украсата до тържеството.

Но снощи вече имах отзиви, че тортата е била страхотна на вкус, украсата си е издържала без проблем, така че с чиста съвест мога да си пусна публикацията.

На Вики и на Стелито, и на Добри пожелавам много късмет, много усмивки, много такива прекрасни моменти! Благодаря Ви, че ми се доверихте и се надявам да имам възможност да направя още торти за прекрасната бонбонка Виктория!

Пресни спагети с бекон и сирене "Гауда"

  Ето ме отново след дъъъъъъълга почивка от  цял месец. Не, че не съм готвила през това време, дори напротив, но ми се струваше логично първата публикация след рождения ми ден да е свързана с подаръка, който получих. Да, точно така, получих така мечтаната от мен машина за домашна паста :)

  Засега съм успяла само два пъти да си поиграя с новата си придобивка, но ми хрумват разни идеи, които се надявам да намеря време скоро да реализирам.

   Днес споделям първия си опит:

Тестото:
300 гр. брашно
3 яйца
3 ч.л. олио
1 ч.л. сол

Омесва се еластично тесто и се оставя да се отпусне за около 20 минути. След това се действа според указанията на машинката за паста.

След нарязването, спагетите се разстилат върху набрашнена повърхност за около 15-20 минути да "поизпръхнат" и  се сваряват за около 2-3 минути във вряща подсолена вода с добавена мазнина.

 Сосът:

Сосът в този случай беше пълна импровизация. Основната цел на занятието беше да се справим със спагетите, а сосът някак остана на заден план. Все пак се опитах да задоволя предпочитанията на всички дегустиращи:

300 гр. бекон

1 бурканче от 300мл. доматено пюре

1ч.ч. вода

2-3 скилидки чесън

пресен босилек

сол, захар на вкус

сирене "Гауда" за поръсване

 

Беконът се нарязва на кубчета и се поставя в тиган. Котлонът се включва първо на ниска степен, за да си пусне беконът собствената мазнина и да не се налага добавянето на такава. Постепенно температурата се увеличава и беконът се запържва. Добавят се доматеното пюре, водата, солта и захарта.

Посочила съм 1 ч.ч. вода, но точното количество зависи от доматеното пюре. Аз готвя с домашно пюре и ми се налага да разреждам с вода, както и да добавям захар за убиване на киселината. Но съм приготвяла спагети и с "купешко"  пюре, при което не е било необходимо да добавям нито вода, нито захар.

Така, сосът се вари до желаната гъстота. В самия край на варенето се добавят пресованите скилидки чесън и пресния босилек.

Сварените и изцедени спагети се смесват със соса и всяка порция се поръсва на настъргана "Гауда".

Ами, това е. У нас се харесаха много. За децата беше голямо забавление да режат самите спагети. Изобщо купон отвсякъде и брашно навсякъде :)