понеделник, 28 май 2012 г.

Постна шоколадова торта с боровинки


Ако някой твърди, че по време на диета не можеш да си позволиш вкусна храна, с тази рецепта моменталически ще го опровергая:) Дори на мен ми хареса, а, както вече знаете, не си падам особено по сладкото.
Тук е моментът да ви предупредя, че който очаква торта като за снимка - накипрена и украсена, ще остане разочарован. Тортичката е просто опит да изпробвам нови съчетания на продукти, съвсем за домашна употреба и съвсем лишена от въображение и естетика при представянето. Тук вече се изчервявам, защото вероятно изобщо не трябваше да я показвам в такъв натурален вид, но пък рецептата си заслужава и ще рискувам.
Рецептата е съобразена с  разрешените за въглехидратен ден продукти на 90-дневната диета, но съвсем успешно може да се приготви и за хора, които не бива да консумират яйца или млечни продукти.
Блатовете:
Рецептата за блатовете е приспособена отново от рецепта от тефтера на мама. Там се кипри под заглавието "Арабски икономичен кейк", но присъства 1 яйце. Е, аз замених яйцето с 2 с.л. сладко от боровинки и в крайна сметка това са моите продукти:
1 ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
2с.л. какао
1 бакпулвер
1 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. олио
5 с.л. сладко от боровинки
Смесват се сухите и мокрите съставки отделно. Двете смеси се разбъркват добре. От това количество продукти изпекох 3 блата с диаметър 17 см. Пекох върху хартия по около 20-тина минути на 170 градуса или до суха клечка.
Ганашът:
400мл. кокосова сметана
200гр. черен шоколад
Сметаната загрях за около минута в микровълновата, добавих начупения шоколад. Разбърках, загрях още за 30 секунди и оставих да се охлади. След като достигна стайна температура, прибрах в хладилника за 3 часа.
Сглобяването:
Надупчих две от платките с вилица. Намазах обилно първата платка със сладко от боровинки, поставих втората и отново намазах със сладко. Следва пласт крем и третата платка. Отгоре и отстрани измазах с ганаш, декорирах с кокосови стърготини и с коктейлни черешки.
Издънката:
След почти 24-часов престой в хладилника, кремът леко се беше напукал. Трябва да помисля как бих могла да избегна този проблем!
Резултатът:
Силно шоколадова торта, не много сладка, много сочна и добър избор за любителите на шоколад. Ганашът изобщо не бие на кокос, дори бих казала, че като консистенция и вкус не се различава особено от истински ганаш с истинска млечна сметана.
Първият си опит за постна торта отчитам като успешен! Искрено се надявам, че ще се хареса и на тези от вас, които се престрашат да опитат рецептата :)

събота, 26 май 2012 г.

Миди "Фюжън и класика"


Има рецепти, в които се влюбваш от пръв поглед. Рецепти, които ухажват въображението ти, предизвикват сетивата ти и вълнуват ума ти, докато не се предадеш на изкушението. През изминалата седмица тази рецепта на Мариянчето от "Фюжън и Класически рецепти" беше моето изкушение. Десетки пъти отварях блога да се насладя на снимките и описанието ѝ, да се опитам да усетя удоволствието от съчетанието на продуктите, и днес се предадох. Все пак, както е казал един мъдър човек като Оскар Уайлд - The only way to get rid of temptation is to yield to it...I can resist everything but temptation ( както е видно и от заглавието на блога ми).
   Изтормозих мъжа ми да търси пресни миди в събота в 6 следобед - мисия почти невъзможна, но той се справи :) Останалите продукти вече бях набавила в движение.
Срещнах единствено едно мъничко затруднение. Бирата никак не е съвместима с режима ми на хранене. Така че си позволих лека импровизация по отношение на продуктите - включих в действие любимото си бяло вино. Да, знам, колежките по режим веднага ще възразят, че и то е недопустимо, но се надявам едно миниатюрно прегрешение да не провали досегашните ми усилия. Педантично спазващите диетата могат да заменят алкохола с вода, но не гарантирам за резултата.
И така, моите продукти:
1,5кг. миди
2 стръка зелен лук
1 стрък пресен чесън
1 червена чушка
2 с.л. доматено пюре /имах отворено в хладилника домашно доматено пюре и замених пресния домат/
1/2 люта чушка /като любителка на пикантните храни, смело заявявам, че можех да сложа цяла чушка за още по-богат вкус/
1 връзка пресен девисил
200мл. бяло сухо вино
3 с.л. зехтин
сол
Измих мидите в 2-3 води. Нарязах всички зеленчуци и подправки на ситно, задуших ги  в зехтина, добавих доматеното пюре, мидите, виното и солта, и оставих на котлона около десетина минути, докато се отворят всички миди. Разбърках 2-3 пъти, за да се овкусят равномерно.
Това е не просто рецепта за приготвяне на миди, това е РЕЦЕПТАТА. Такова пиршество бедната ми страдаща диетуваща душа скоро не беше си устройвала. Шегувам се, разбира се! Нито е страдаща, нито бедна душата ми, даже напоследък е доста по-обгрижвана, отколкото при нормалния ми начин на хранене. Но останалото не е шега - рецептата е превъзходна! И, ако трябваше да я опиша само с една дума /понеже, както винаги, съм многословна/, то тази дума щеше да е съвършена.
Благодаря ти, Мариянче, че ме провокира и изкуши да опитам невероятната ти рецепта!

събота, 19 май 2012 г.

Ягодово - малинов сладолед с кокосова сметана


   Противно на това, което може би си мислите, предвид публикациите ми, аз не обичам сладко. И месото не ме блазни особено, виж на синьо сирене и бяло вино мога да изкарам мнооооого дълго време :) Та така, размечтах се, а все пак публикацията е за нещо сладко.
   Въпреки споделеното по-горе, има две сладки нещица, на които никога не мога да устоя. Едното е сладолед, за другото ще разкажа вероятно в някоя следваща публикация. Какво по-голямо щастие за мен от факта, че диетата ми позволява хапването на сладолед във въглехидратен ден, а и в плодов /ако използвам подходящите съставки/. И ето шанс за мен да опитам нов продукт - кокосовата сметана.
   На кокосовата сметана се натъкнах случайно, докато си купувах сушени плодове в един хипермаркет. Взех я с намерение да я използвам като добавка към крем-супи, а и да видя що за продукт е, как е на вкус, такива неща. От друга страна, обаче, много отдавна ми се иска да направя торта с изцяло растителни продукти и в тази си покупка съзрях подходящ случай да проверя дали кокосовата сметана се разбива на сняг, дали е достатъчно стегната и стабилна след разбиването и изобщо дали ще съм в състояние да заменя с нея  млечната сметана в  някоя торта. Да, знам, че има достатъчно растителни сметани на пазара, дори ги използвам понякога. Но тази, струва ми се, ще е по-полезна от тях.
   И така, до торта не стигнах, но реших да опитам един плодов сладолед, който да е подходящ и за плодов, и за въглехидратен ден.

Продуктите:
1 кутия кокосова сметана
10-тина ягоди
1 шепа малини /при мен замразени/
2-3 с.л. мед / в този случай сладоледът става подходящ само за въглехидратен ден/

Извинете, продуктите ми пак са дадени "едно към гьотере" (blush). Просто аз по принцип приготвям повечето ястия "на око" и твърде късно се сещам, че е трябвало да  претегля продуктите.

Приготвянето:
   Започнах с разбиването на сметаната. Както вече писах, планирах сладоледът да е за плодов ден, така че нямаше как да добавя захар или някакви сгъстители за сметана. Е, не успях да я докарам във вид, подходящ за шприцоване или крем за торта. Стана пухкава, но не и на сняг. Да не говорим, че изобщо не можех и да си помисля да обръщам купата за проверка дали ми е достатъчно разбиването. Очевидно, когато реша да реализирам намерението си за торта, задължително ще трябва да добавя захар и може би стабилизатор за сметана.
  Малините си разбих директно, както са замразени в кухненския робот, като им добавих и нарязаните ягоди. Накрая внимателно смесих плодовете и сметаната.
  Грешка 1:  Притесних се да не стане блудкаво и твърде киселеещо от малините, и реших да префасонирам сладоледа за въглехидратен ден. Добавих 2-3 с.л. мед. Да, но не взех предвид факта, че малините са замразени, медът се втвърди, много трудно го разбърках и си остана на топченца в сместа за сладолед.
  Късно беше да правя каквито и да било корекции, така че прибрах кутията във фризера и започна голямото разбъркване през половин час.
  И тук - Грешка 2: Не прецених, че нямам достатъчно време да разбърквам до готовност. След два часа във фризера, сладоледът все още не беше напълно замразен, а ние трябваше дружно да се изнесем към спортния комплекс за футболния турнир на баткото.
  4 часа по-късно сладоледът си беше напълно готов, но на места се забелязваха кристалчета. Явно е имал нужда от поне още едно - две разбърквания в процеса на замразяване, или е трябвало да размразя малините предварително. 

Резултатът:
  Фин и лек плодов сладолед. Грешка 1 всъщност се беше превърнала в ефект, тъй като топченцата мед бяха останали леко дъвчащи и приятно сладки на фона на киселеещия вкус на сладоледа. Хареса ми много с нежния си, почти неуловим дъх на кокос и наситения си малинов аромат. Децата също го одобриха, което прави мисията ми успешна.
   Задължително смятам да опитам и варианта без подслаждане, но вероятно с някакъв по-сладък плод.
  Това е, надявам се да ви хареса и да е интересно предложение за момичетата, с които дружно вървим по пътеките на 90-дневната диета.

сряда, 16 май 2012 г.

Торта със зелени смокини


   Тази торта ми беше поръчана преди месец от свекъра за рождения ден на сестра му - 17-ти май. Първоначално мислех да му откажа, тъй като очаквах по това време да имам доста сериозен служебен ангажимент и бях сигурна, че изобщо няма да ми е до торти. Но той беше толкова настоятелен, че сърце не ми даде да откажа. Дори рецептата беше избрал предварително - от всички мои торти, които е опитвала, рожденичката най-много е харесала именно тази.
   За мой късмет, служебният ми ангажимент се отложи за края на май и това ми осигури глътка въздух, за да се отдам на "тортоправене".
Блат:
5 яйца, 1ч.ч. захар, 1 1/2 ч.ч. брашно, 4 с.л. олио, 1 бакпулвер, ванилия.
Технологията вече описах в първата си публикация. Рецептата открих в един тефтер с рецепти на майка ми. Предпочитам я пред класическата рецепта за пандишпан, тъй като блатът става по-сочен и доста по-лесно се работи с него.
Пекох във форма с диаметър 22см. и без проблем го разрязах на три платки:



Крем:
Опитах тази рецепта за крем преди няколко години и тя се превърна в един от моите фаворити за крем за торта. Оригиналът е на Танита. С течение на времето аз намерих своя оптимален вариант откъм съотношение на продукти и кремът присъства в голяма част от тортите, които правя.
Моите продукти:
1 кутийка сирене "Рикота"
1 малка кутийка заквасена сметана
1ч.ч. пудра захар
1 малка кутийка /250мл./ течна млечна сметана + 2-3с.л. пудра захар за разбиването.
няколко капки ванилова есенция
Заквасената сметана се разбърква със сиренето, пудрата захар и есенцията, и към получения крем се прибавя предварително разбитата течна сметана. Получава се доста стабилен като консистенция и доста лек и нежен като вкус крем. Кремът, приготвен от тези количества продукти, е достатъчен за пълнеж на тортата. Ако искате да измажете и отвън със същия крем / както направих аз в този случай/, ще ви е необходимо двойно количество крем.

1 бурканче сладко от зелени смокини:

Умишлено показвам сладкото, което използвам, тъй като вече имах няколко неприятни изненади при покупката на сладко от зелени смокини. Оказваше се, че само по етикет смокините са зелени, а в действителност са си съвсем узрели :( След редица неуспешни покупки ( и доста изядени палачинки със сладко от смокини), най - после открих своето сладко.
Нарязах плодовете, разредих сиропа от сладкото с топла вода и след това по стандартната процедура - сиропирана платка, крем, плодове и т.н. Редих във формата за печене, покрита с фолио и прибрах в хладилника:


След 24ч. престой в хладилника, дойде ред и на украсата. Идеи - никакви, освен увереността ми, че не искам да покривам със захарна маса, а предпочитам украса от крем. След неколкократно поставяне и сваляне на накрайници за пош без никаква конкретна цел, се получи това:
Поредна кошница, но дотам ми стигна въображението след кошмарен работен ден и натоварена вечер  - сама, с две мрънкащи  деца около мен (tired).
В крайна сметка заложих на класиката - ягоди:
Семпъл завършек, но се надявам рожденичката да остане приятно изненадана утре - и от тортата, и от жеста на брат си! Само се моля куриерът /мъжът ми/ да успее да я достави без поражения ;)

понеделник, 14 май 2012 г.

Агнешко печено

   Едва ли откривам топлата вода с тази рецепта, но все пак ще я споделя по две причини. Първо - подходяща е за белтъчния ден на режима ми на хранене /ако бирата се замени с вода/ и второ - тричленното жури вкъщи единодушно реши, че е страшно вкусно и заслужава да намери място в блога. А аз - аз не обичам агнешко. Не го обичам до такава степен, че приготвянето му вчера в плодовия ми ден съвсем ми притъпи апетита да ям каквото и да е. Въпреки моите вкусови предпочитания, най-месоядният у дома, съпругът ми, отсече, че е станало разкошно, затова и го споделям:

Продуктите:
агнешко месо - при мен около 2кг. плешка, ребърца и врат /разпарчетосано беше/
олио
сол
черен пипер
червен пипер
3 стръка пресен лук
2 стръка пресен чесън
 мащерка, джоджен, салвия - пресни от своеобразната ми градинка на терасата
1ч.ч. бира

Направих каша от пиперите, солта и олиото и намазах с нея парчетата месо. Подредих ги в тавата, залях с бира, добавих зелениите и забравих във фурната под фолио за около час и половина.
Накрая запекох без фолио, не засичах време, но при сервирането месото направо се отделяше от костите.


Приятна вечер и до нови срещи!

неделя, 13 май 2012 г.

Крекерите на Ксения и ягодов шейк

С форума съм емоционално обвързана вече 6 години. Много от приятелствата ми, които се зародиха там, излязоха извън рамките на виртуалното общуване, а форумските ни срещи бяха знаменателни. Затова не е чудно, че доста от рецептите, които опитвам и ще показвам, са взаимствани от готварския подфорум на  "Бг мама". Днес ще покажа своя прочит на една рецепта за крекери, а на форумските си приключения ще се спирам по - подробно в следващи публикации.
В линка е оригиналната рецепта. Доста е сполучлива, правих тези крекери вече няколко пъти. Но вчера трябваше да използвам останалото ми орехово мляко, а и ми беше ден на въглехидрати, така че си беше съвсем в реда на нещата да направя нова версия на процедурата /опс, рецептата/.
Моите продукти:
130 гр. брашно - 50гр. царевично и 80 гр. пшенично
1/2ч.л. бакпулвер
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. захар
2с.л. олио
2с.л. микс от семена - ленено семе, маково семе, слънчоглед, сусам
60мл. мляко от орехови ядки.

Спазих си точно начина на приготвяне,


излязоха ми две тави с крекери.

Като грешка отчитам, че в началото разточих тестото по - дебело и първата тава се оказа по - скоро с бисквитки, отколкото с крекери, но следващите се получиха идеални - хрупкави и крехки. Ето и крайният резултат:

Плодовият шейк:

    Днес все още имах останало мляко от орехи. Всъщност, дори не знам каква му е трайността на това чудо. Но един плодов шейк щеше да си е точно на мястото в плодовия ми ден.
Просто пасирах малко ягоди, добавих млякото и накрая лъжица бита кокосова сметана за разкош. Резултатът беше повече от задоволителен, направо вкусно си се получи за диетичен шейк. И щях да се насладя на интересен и полезен обяд, ако дребсъните не бяха го харесали толкова много :))) Видяха му сметката за отрицателно време без никакви угризения, за щастие успях да го опитам преди да го нападнат. Разкошен, особено с две бучки лед,

а според мен и полезен :)
   С  тази публикация отчитам като успешна и втората част на експеримента с мляко от ядки.
До скоро!

събота, 12 май 2012 г.

Постни гофрети с мляко от орехи




   Това е любимата ми рецепта за гофрети. Когато преди няколко години си купих уреда за гофрети, го "сефтосах" с нея и тя така си и остана най-често приготвяната от мен. За съжаление тази толкова сполучлива рецепта не е съвместима с режима на хранене, който спазвам в момента, така че реших да експериментирам малко по отношение на продуктите.

    Да започнем с  млякото от орехи:
   Винаги ми е било трудно да намеря заместител на млякото по време на пости. Никога, обаче, не ми беше хрумвало да си направя  мляко от ядки. Идеята ми беше подсказана от една дискусия на тема здравословно хранене, а начина на приготвяне открих тук. Спрях се на орехови ядки, тъй като винаги ми се намират у дома. Няма да преразказвам технологията на приготвяне, само ще споделя, че накиснах ядките снощи около 19ч. и направих млякото днес сутринта около 10ч. От 200гр. орехови ядки получих 700мл. мляко. На вид ми хареса, на вкус ми се стори приятно, така че смело се заех с гофретите...

Рецептата:
1/2 ч.ч. пшенично брашно
1/2 ч.ч. царевично брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. захар
1 - 2 щипки сол
2 с.л. олио
1 ч.ч. мляко от орехови ядки


   Използвах чаша с вместимост 240мл. и от това количество продукти ми излязоха 5 гофрети.
   Е, няма да си кривя душата, вкусът им е доста различен, но по нищо не отстъпва на оригиналната рецепта, или на която и да е друга рецепта с яйца и млечни продукти.
  
   А с домашно сладко от горски плодове, бяха направо прелест!



   Отчитам успешна първа част на днешния експеримент и изчезвам да забъркам нещо с останалото мляко.
To be continued...


вторник, 8 май 2012 г.

Една специална торта за един специален юбилей



На 1-ви май един много специален за мен човек /дядо ми/ навърши 80 години. Естествено, тортата си беше задължителна, а съвсем логично -  именно с тази торта да е свързана първата ми публикация в блога.
Дядо ми е уникален човек. Толкова е колоритен и толкова разнолик, че вероятно ще ми е ужасно трудно в  няколко реда да вместя всички неща, които бих искала да разкажа за него. Затова ще бъда кратка - това е човекът, който ме е гледал от двумесечно бебе, докато майка ми е ходила на лекции. Той е човекът, който ме е научил да познавам буквите на две годинки, да чета на 4, да танцувам гръцко на 9, включително и да чупя чинии в пода, разбира се :) Той е човек с доста опак характер, но и със страхотно чувство за хумор и невероятен дух. Връзката ни е изключително силна и съвсем естествено аз вложих много старание и любов в направата на тази торта.
За съжаление не снимах стъпка по стъпка заниманията си по тортата. Аз и без това съм един "пишман" фотограф, да ми се чуди човек защо ми е да се излагам с тия снимки, че чак и блог да правя ;) Обещавам оттук нататък да обръщам повече внимание на снимането по време на работния процес. Като за първа публикация, надявам се да бъда извинена. Е, стига приказки, време е да разкажа за самата торта:
Купонът беше организиран още в края на февруари. Решено беше - на 29-ти и 30-ти април /неделя и понеделник/ сме в "Горска хижа" край гр.Каблешково. Дотук добре, но аз още тогава започнах да обмислям каква да бъде тортата, че не само да я занесем без проблем до хижата, но и да издържи навън в случай, че нямаме достъп до хладилник.
На 20-ти април аз все още нямах никаква идея нито за вкуса, нито за визията на прословутата торта. Искаше ми се да е нещо на тема "вино", че дядо ми си е ценител на хубавите питиета и красивите жени. Два дни разглеждах снимки и клипчета как се прави бутилка за вино от захарно тесто и в крайна сметка реших, че ще се предизвикам.
5 дни преди празника /вторник/ се заех с бутилката. Напудрих обилно истинска бутилка от вино с нишесте, метнах отгоре "чаршафа", изрязах до средата на бутилката и оставих да се суши. Цветът на захарното тесто беше зеленикаво - сивкав, понеже добавих черна боя в остатъци жълто тесто. След като изсъхна, боядисах със смес от черна и червена боя, разтворени в алкохол, а за "стъклен" ефект минах с четка, напоена с глюкоза с алкохол.
Три дни преди празника /четвъртък/ все още не се бях спряла на конкретна рецепта за торта. Напазарувах си разни продукти след работа, изпекох си 4 платки и си легнах с мисълта, че утрото е по-мъдро от вечерта и че до следващата вечер все ще ми хрумне нещо. В крайна сметка, в петък вечер се получи това:

Продукти за всеки блат:
5 яйца
1ч.ч. чаша захар
3-4 с.л. олио
1,5 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
ванилия
Технологията е ясна - яйцата се разбиват със захарта до побеляване, добавя се олиото лъжица по лъжица, ванилията и се разбива още малко. Добавя се брашното, пресято с бакпулвера, като вече се разбърква на ръка с дървена лъжица. Пече се върху хартия, в затоплена предварително на 170 градуса фурна за около 15-20 минути.
Аз изпекох две бели и две какаови платки. За какаовите - намалих брашното с 1 с.л. и добавих 2 с.л. какао.

Продукти за малиновия крем:
900гр. заквасена сметана
2 ч.ч. пудра захар
400мл. течна млечна сметана
2 желатина
около 300-400гр. малини /тук не давам точен грамаж, тъй като не съм купувала малините и не се сетих да ги претегля, като извадих пакетчето от фризера/

Размразените малини наръсих с 1/2ч.ч. пудра захар, загрях за кратко в микровълновата фурна, оставих да се охладят и прецедих добре през кърпа, защото семенцата на малините са ми доста неприятни в кремове. Получи се нещо като пюре, или по-скоро гъст сироп.
Към малиновото пюре добавих заквасената сметана и 1 ч.ч. пудра захар. Млечната сметана разбих с останалата 1/2 ч.ч. пудра захар, смесих внимателно двете сметани и прибавих желатина, предварително накиснат в студена вода, загрят в микровълновата фурна и охладен.
Получи се вкусен крем, леко киселичък от малините и заквасената сметана, с много приятна консистенция на мус.
Блатовете сиропирах с разредено с вода сладко от череши, като плодовете от сладкото наредих между първия и втория блат. Искаше ми се да добавя нещо, което да даде повече височина на тортата и се спрях на еклери. Използвах готови, въпреки че съм предубедена към "купешките" кремове, сладки, сладкиши и т.н. Но нямаше никакво време тепърва да пека еклери.
След пренощуването на тортата в хладилника, облепих страните на тортата с блат, за да ми е по лесно измазването, а и за да се застраховам срещу евентуално изтичане на крем.
За измазването на тортата и за плетенето на кошницата ми отидоха 1кг. течен шоколад и 700гр. масло. Отделно вмъкнах и "пръчки", направени от шоколадово тесто от 300гр. шоколад и 5 с.л. глюкоза.
Доста вкусна комбинация се получи в крайна сметка:

Тортата пристигна благополучно до хижата, за щастие се хареса и на гостите.

 Единственият недостатък се оказа, че рожденикът  е мислил бутилката за истинска :) Беше малко разочарован, че не е така, но пък аз бях много горда, че съм успяла да се справя с предизвикателството. Това е рожденикът,
а аз приключвам с  първата си публикация, че  се престарах с обясненията.
 До следващото приключение!